Bulgarian Bible

 

The Acts of the Apostles

 

Глава 9

 

 

1.

 

Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

 
 
 

2.

 

Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

 
 
 

3.

 

а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

 
 
 

4.

 

Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

 
 
 

5.

 

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

 
 
 

6.

 

И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

 
 
 

7.

 

до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

 
 
 

8.

 

Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

 
 
 

9.

 

И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

 
 
 

10.

 

което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

 
 
 

11.

 

И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

 
 
 

12.

 

По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

 
 
 

13.

 

по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

 
 
 

14.

 

И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

 
 
 

15.

 

И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

 
 
 

16.

 

Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

 
 
 

17.

 

като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

 
 
 

18.

 

да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

 
 
 

19.

 

Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

 
 
 

20.

 

но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

 
 
 

21.

 

По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

 
 
 

22.

 

Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

 
 
 

23.

 

сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

 
 
 

24.

 

Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

 
 
 

25.

 

А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

 
 
 

26.

 

Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

 
 
 

27.

 

Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

 
 
 

28.

 

А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

 
 
 

29.

 

А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

 
 
 

30.

 

Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

 
 
 

31.

 

И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

 
 
 

32.

 

А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.

 
 
 

Acts 10

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com