Bulgarian Bible

 

The First Book of the Kings

 

Глава 18

 

 

1.

 

А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахава; и ще дам дъжд на земята.

 
 
 

2.

 

Илия, прочее, отиде да се яви на Ахава. А гладът бе тежък в Самария.

 
 
 

3.

 

А Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

 
 
 

4.

 

защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

 
 
 

5.

 

И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

 
 
 

6.

 

И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл съм по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

 
 
 

7.

 

И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

 
 
 

8.

 

А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

 
 
 

9.

 

А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

 
 
 

10.

 

Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук , той зеклеваше царството и народа, че не са те намерили.

 
 
 

11.

 

А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

 
 
 

12.

 

А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не знай; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук , и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

 
 
 

13.

 

Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

 
 
 

14.

 

А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

 
 
 

15.

 

Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

 
 
 

16.

 

И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. А Ахаав отиде да посрещне Илия.

 
 
 

17.

 

А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

 
 
 

18.

 

А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

 
 
 

19.

 

Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

 
 
 

20.

 

И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

 
 
 

21.

 

Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

 
 
 

22.

 

Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

 
 
 

23.

 

Те, прочее, нека ни дадат две юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

 
 
 

24.

 

Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

 
 
 

25.

 

И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

 
 
 

26.

 

И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

 
 
 

27.

 

А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

 
 
 

28.

 

И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

 
 
 

29.

 

И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

 
 
 

30.

 

Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

 
 
 

31.

 

защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

 
 
 

32.

 

И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

 
 
 

33.

 

И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дърветата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

 
 
 

34.

 

И рече: Повторете. И повториха.

 
 
 

35.

 

И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

 
 
 

36.

 

А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

 
 
 

37.

 

Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

 
 
 

38.

 

Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

 
 
 

39.

 

И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

 
 
 

40.

 

И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

 
 
 

41.

 

Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

 
 
 

42.

 

И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие: а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

 
 
 

43.

 

и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

 
 
 

44.

 

И седем пъти той рече: Ето, малък облак колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

 
 
 

45.

 

А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отида в Езраил.

 
 
 

46.

 

И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

 
 
 

1st Kings 19

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com