1st Kings Глава 13 - Bulgarian Bible

1st Kings 12

Bulgarian Bible

1st Kings 14

The First Book of the Kings

Глава 13

1.

И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

2.

И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

3.

И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4.

А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

5.

Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6.

Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

7.

Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8.

Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9.

защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там , нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10.

Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

11.

А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

12.

И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13.

Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14.

отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.

15.

Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16.

А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17.

защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

18.

А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

19.

И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

20.

А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21.

та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

22.

но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23.

И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24.

А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25.

И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.

26.

А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

27.

Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28.

И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29.

И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

30.

И положи тялото му в своя ; и плакаха над него, казвайки : Уви, брате мой!

31.

И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32.

защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

33.

Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.

34.

И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

1st Kings 14

HTMLBible Software - by johnhurt.com

Bulgarian Bible

The First Book of the Kings

Глава 13

1.

И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

2.

3.

И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4.

5.

Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6.

7.

Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8.

Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9.

защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там , нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10.

Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

11.

12.

И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13.

Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14.

отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.

15.

Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16.

А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17.

защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

18.

19.

И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

20.

А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21.

22.

но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23.

И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24.

А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25.

И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.

26.

27.

Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28.

И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29.

И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

30.

И положи тялото му в своя ; и плакаха над него, казвайки : Уви, брате мой!

31.

И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32.

33.

Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.

34.

И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

1st Kings 14

Other Items are Available At These Sites: