Bulgarian Bible

 

The Third Book of Moses, Called Leviticus

 

Глава 13

 

 

1.

 

Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

 
 
 

2.

 

Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

 
 
 

3.

 

И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

 
 
 

4.

 

Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем деня онзи, който има раната.

 
 
 

5.

 

А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

 
 
 

6.

 

и на седмия ден свещеникът пак да прегледа; и, ето, ако раната е завехнала, и раната на се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; болният нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

 
 
 

7.

 

Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

 
 
 

8.

 

и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

 
 
 

9.

 

Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

 
 
 

10.

 

и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

 
 
 

11.

 

тогава е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

 
 
 

12.

 

Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до нозете му,

 
 
 

13.

 

тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист, онзи, който има раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

 
 
 

14.

 

Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

 
 
 

15.

 

свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

 
 
 

16.

 

Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

 
 
 

17.

 

и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист онзи, който има раната; той е чист.

 
 
 

18.

 

Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,

 
 
 

19.

 

и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;

 
 
 

20.

 

и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогова свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

 
 
 

21.

 

Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

 
 
 

22.

 

и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва

 
 
 

23.

 

Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белег от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

 
 
 

24.

 

Или, ако на кожата на месата на някого има място изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,

 
 
 

25.

 

тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

 
 
 

26.

 

Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

 
 
 

27.

 

и не седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

 
 
 

28.

 

Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

 
 
 

29.

 

Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

 
 
 

30.

 

то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

 
 
 

31.

 

Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбока от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната от кела;

 
 
 

32.

 

и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

 
 
 

33.

 

такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.

 
 
 

34.

 

А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбок от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

 
 
 

35.

 

Обаче, ако подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,

 
 
 

36.

 

тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.

 
 
 

37.

 

Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

 
 
 

38.

 

Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,

 
 
 

39.

 

то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.

 
 
 

40.

 

Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но пак е чист.

 
 
 

41.

 

Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но пак е чист.

 
 
 

42.

 

Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.

 
 
 

43.

 

Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото или полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,

 
 
 

44.

 

той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

 
 
 

45.

 

Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!

 
 
 

46.

 

През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

 
 
 

47.

 

Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,

 
 
 

48.

 

било в основата или в вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,

 
 
 

49.

 

и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

 
 
 

50.

 

Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена онова, което има заразата;

 
 
 

51.

 

а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.

 
 
 

52.

 

Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена дреха или ленена, или каква да е заразена кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

 
 
 

53.

 

Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,

 
 
 

54.

 

то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.

 
 
 

55.

 

Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не се е разпростряла, тая вещ е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

 
 
 

56.

 

Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.

 
 
 

57.

 

Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на кой да е кожена вещ, проказа е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.

 
 
 

58.

 

И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

 
 
 

59.

 

Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

 
 
 

Leviticus 14

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com